Нашите тухли

юни 25, 2009 at 8:01 pm (Нашите тухли) (, , , , , , , , , , )

Нашите текстове демек. 🙂 Това са всички творения, които нападнатите ни от интензивни творчески пристъпи болни мозъци ще измислят през десетилетията, що идат… Т.е. когато ни доскучее, може да пускаме по едно от тези Божи наказания върху невинните съзнания на нашите читатели. Всъщност текстовете, които ще сложим първи тук, са наистина креативни и интересни (което е голяма част от идеята). Авторът засега е само един  – Sanguinis (от форума), този вулкан от творческа енергия 😀 Част от текстовете ще бъдат на английски и на немски, ако някой иска, може и на китайски (не обещаваме, че ще има популярност, но затова пък може да се окаже интересно за гледане 😀 ) По някое време ще прибавим и видео, за да усетите напълно магията на poetry slam. Приятно четене! 🙂

Wasser

Wasser. Was? Wasser – Was-ser. Wasser. Wie würde es sein, wenn ich Wasser wäre? Doch, ich bin Wasser. Im Wasser erschien ich auf dieser Welt. Aus Wasser wurde ich geboren, aus Wasser bin ich. Im Wasser lebe ich. Warum denn? Ich lebe doch auf einem festen Landstück! Dies aber schwimmt im Ozean, im Wasser.

Ich lebe… und die Zeit fließt. Wie Sand? Nein, wie Wasser. Die anderen Menschen sind auch Wasser. Sie leben, dann sterben sie. Der Regen fällt, dann verlässt er den Boden und geht hoch in den Himmel. Das Wasser wird Wolken. Die Menschen auch. Ein Teil des Wassers bleibt im Boden, ein Teil der Menschen leider auch. Sehen sie jetzt wie wässrig wir sind? Nicht nur wir sind aber Wasser, alles ist Wasser.

Ich lebe, ich atme. Das Wasser lebt, der Wind weht, es atmet. Das Meer ist groß, der Wind ist stark, das Meer atmet. Ich bin auf einer Segeljacht. Der Wind ist fast gegen mich. Die Wellen auch. Damit ich segle, muss ich die Wellen reiten. Ein kleiner Schritt nach oben, gegen den Wind, dann überspringe ich die Welle und das Boot lässt den Wind entwischen. Ein kleiner Schritt nach unten auf den Wind und schon ist der Schwung vorbei.

Die Wellen sind wie schwebende Gebirge. Damit man am besten segelt, muss man auf ihren Spitzen bleiben. Man segelt aber kaum auf den Wellen, man segelt fast immer gegen sie. Der Weg, auf dem man bleiben muss, um die besste Geschwindigkeit zu erreichen, ist immer sehr schmal.

Ich fragte einmal einen alten Seemann: „Wie kann man so etwas lernen? Wie viel Zeit braucht man?“ Und was sagte er mir darauf: „Einigen reichen 10 Minuten, um das alles zu fühlen, andere verbringen ihr ganzes Leben im Meer und können es nie begreifen.“

Ist denn unser Leben auf der Erde nicht wie eine Seereise? Niemand wird geboren mit dem Wissen, wie er leben soll, doch es gibt manche , die ihr ganzes Leben lang nie richtig leben können…

Ach, dieser Text klingt eigentlich „vertieft“. Einen philosophischen Roman wollte ich doch nicht verfassen, aber meine gedanken gossen sich auf die Blätter wie Wasser aus einem gestürzten Glas. Die Frage nach dem Sinn des Lebens bewegt uns alle. Blöde Menschen!
Wir sind doch einfach 75% Wasser. Genau wie die Gurken. Also, am Ende bleiben wir einfach nur Gurken…

Явор Стаменов

Серията от големия град:

Параноя

Участеното дишане на Свилен отекваше все повече и повече в собствените му уши. Потта се стичаше по лицето му, а широко отворените му очи, зелени на цвят, в момента с малки, стеснени от адреналина зеници, се взираха трескаво в пространството напред по улицата.

Свилен все още стискаше куфарчето си и бягаше през глава като гламав.
В един злощастен момент обаче, кракът му срещна едно младо и висококачествено варненско паве в резултат от което асфалтът получи страстна целувка…
Куфарчето се отвори… листите се разхвърчаха…
Свилен се обърна по гръб и запълзя заднешком.
-СТОЙ ДАЛЕЧ ОТ МЕН! М-МАХНИ СЕ!!!!
Жената, вървяща бавно към него се усмихваше зловещо. Имаше дълги, прави мастиленочерни коси, бяла гладка кожа и дълбоки, пълни с мистерия очи… Носеше късо дамско кожено яке и черни прилепнали джинси.
Свилен погледна за миг жената право в очите и изпадна в истерия… хвана светкавично куфарчето с останалите листи, оставяйки разпиляните навън на произвола на вятъра, и полетя напред по посока дома си…

Утринното слънце вече галеше покривите на изпълнените с изкуство квартали на бившата социалистическа морска столица на България. Свилен беше притихнал и вървеше замислен, но спокоен по булевард Варненчик… Не бързаше за работа, имаше още половин час. Беше се лишил и от уединението в градския автобус – времето навън не беше за изпускане и сутрешна разходка пеша беше привлекателна идея за мнозина.
Скоро щеше да прикове погледа си върху голямата офис сграда на Express Bank, където работеше… Преди нея обаче нещо друго привлече вниманието му…

Обувките…

Има кал отпред… по дяволите шибания дъжд! Ако се наведа да я изчистя ще си намачкам панталона… а едно копче от ризата се разкопча… по дяволите ще закъснея, по дяволите не съм си платил тока… *цензура*

Свилен бягаше задъхан през площада пред офиса на банката… зад него бе жената.
Влезе в банката… сви по коридора, качи се в асансьора, слезе от асансьора, сви наляво, сви надясно, сви наляво, сви надясно, стига врата, отвори я, влезе през нея, излезе в друг коридор, премина го, сви наляво, отвори една врата, влезе в кабинета си…

Жената го чакаше на бюрото му.

-ТИ! Кога ще ме оставиш на мира!
-Когато си купиш новия Golf.
-Новият…
-Когато си изгладиш ризите…
-Ризите…
-Когато не ти викат за забавен доклад…
-Викане… ВИКАНЕ! МАХАЙ СЕ!

Свилен дотърча до бюрото, блъсна жената от стола, извади от джоба си ловна пушка – двуцевка и застреля жената… Тя се прикова върху двойния стъклопакет на прозореца, усмихна се и изстена за последно…

Свилен прибра пушката в портфейла си, наля си вода и отиде да си вземе кафе…

Жената се казваше Ноя. Свилен търсеше Пара.

Стрес

Сутрин утрин утрин утрин утрин утрин утрин
От Стрес стрес стрес стрес стрес стрес стрес стрес
На Стреш стреш стреш стреш стреш стреш стреш стреш
Ще спреш ли спреш ли спреш ли спреш ли спреш ли спреш ли
Грешни грешни грешни грешни грешни грешни грешни грешни грешни
Ми ни ни ни ни ни ни ни ни ни ни ни ни ни ни ни ни ни ни ни ни ни ни ни ни
Човече вече вече вече вече вече вече вече вече вече вече вече вече вече вече вече
Вечер чер чер чер чер чер чер чер чер чер чер чер чер чер чер чер чер чер чер чер чер

(чете се и вертикално)

Шизофрения

Шизо – Ши-та-на-би-я –- зо-що-то-ме-дра-зниш
Фре – фре-стъ-пник
Ни-ама-да-ме-лъ-жеш-ти-ме-не
Я-сно-ли-ти-е!

Саламура

Саламурата е хубаво нещо, хем салам, хем с мура.
Каква мура?

-Байкушева мура. Мурата на Байкуш демек.

-Мура Трио, мурата на Триo демек

-Мура Сандвич – Сандвич със салам. Салам! Сала-мура! Салам и Мура, мура и салам, значи тази мура ще да е !

Саламурата е мура сандвич със салам!

Затова й казвайте Мурсалам, което на узбекистански значи

МОЙ САЛАМ! МОЯ Е! НЕ Е ТВОЙ! АКО БЕШЕ ТВОЙ ЩЯХ ДА ТИ ГО ВЗЕМА! АМА НЯМА ДА МИ ГО ВЗЕМЕШ ТИ ОТ МЕН ЩОТО Е МОЙ!

От кой град сте?

-От Виена…

-Essen Sie doch Käse!

Романтика!

Романтиката е хубаво нещо.
Има в себе си много неща!
Първо – ром, кой не обича ром
Второ, Рома – кой не обича Рома!
Трето – Роман – кой не е чел поне един
Четвърто – Романт – е тва не го знам кво е
Пето – Романти – един романт -> трима романти
Шесто – Романтик – еххх колко много обичам розите!
Седмо – Романтика – тика тика тика тика тика тика романт!

Идиот!

Иди
Иди си
Иди си от
И ти си идиот
Иси ди от
Иди си бе
Иди си ще ти дам бакшиш!
Бака на японски значи идиот
Шиш на български значи, че си идиот.
Шиш кебап, значи че си дебел идиот!
Може да си слаб, ама пак да си дебел идиот!
Как не го разбра това бе?
Идиот!

Иван обърна скарата и се потупа по шкембето! Повика жена си, тя хапна от шиша и Иван й каза, че е бака.
-Баба?
-Не бе, БА-КА. Бака, Митко знае японски! Бака!
-Една бака зеле, даммм разбирам, тия японци не били толко сложни!
-Те са идиоти! Четат си книгите наобратно!
-Хахаххаха една бака идиоти са! Дай кюфте!
-На!
-Заповядай са казва бе, простак!
-Проста си ти!
-Идиот!

Идиш… от… село… у големи… град…
Иди си… на … село… там бъди… идиот….
Оттттттттттттт

Кюфтето изгоря!

-Идиот…

Когато бях малък!

Когато бях малък, носех очила!
И сега нося.
Когато бях малък другите деца ми чупеха очилата.
Сега сам си ги чупя.
Когато бях малък с другите деца се биехме… или те ме биеха… ама после и аз тях.
Сега сам се бия. Бия се по главата докато мисля, бия се по краката докато ходя, бия се по ръцете докато ям, бия се по устата докато говоря…

Когато бях малък, играех с играчки – с колички и войници.
Сега играчките си играят с мене. Искам да си купя яхта, е не е кола ама пак е возило.
Ако ме срешне някой разярен войник, сигурно ще ме убие, още повече ако е полицай, да не говорим пък ако е българин!

Когато бях малък, играех на криеница…
И сега играя на криеница, крия се от мене си!
Когато бях малък, мама ми четеше книжка.
Сега те мене ме четат, да не ми мислите, че аз тях ги чета!

Когато бях малък имах, трябваше да се прибирам в осем.
Сега трябва да се прибирам в десет!
Когато порасна с още една година, не трябва да се прибирам!
Кой ще ме накара!

Когато бях малък, носех дрехи!
Сега те мене ме носят!
Когато бях малък брат ми си играеше с мене.
Сега той си играе със себе си.

Когато бях малък, гледах детски филмчета.
Сега не ги гледам. Не че не са ми интересни, ама какво ще си помислят всички, ако им кажа че гледам Сънчо! Така е гледам Сънчо!

Когато бях малък слушах детски песнички.
Сега слушам възрастни песнички, че бая са стари те, има някои чак от 60-те!

Когато бях малък…

А сега съм на 17.

Постоянна връзка 2 коментара

За победителя…

юни 23, 2009 at 5:41 pm (Основна информация) (, )

winner-themeСлед всичките подробности с представянето на текстовете, оценяването и други тем подобни скучни работи идва ред и на, разбира се, наградата за победителя. Всъщност не бързайте да изпадате в еуфория, защото обикновено наградата (освен славата на победител, която би била достатъчно за някои хора, но ние сме комерсиални и си искаме нашето) е под формата на CD-та, книги или фланелки. Все пак  не се отчайвайте съвсем, при някои сламове наградата е парична, така че надежда още има.

 

Постоянна връзка Вашият коментар

Оценяване

юни 19, 2009 at 9:03 pm (Основна информация) (, )

Poetry_SlamКакто казахме, оценяването става от публиката, а не от жури.

В родината на poetry slam-а тази роля бива поета от петчленно жури, съставено от хора от публиката. Те дават оценки от 1 до 10 и, както казва Боб Холман, поет от щатите, „Едно е за стихотворение, което никога не е трябвало да бъде писано, а 10 е за стихотворение, което довежда всички в залата до спонтанен оргазъм.“ Най – високата и най – ниска оценки се зачеркват, за да се предотвратят последиците от предубедено оценяване. Членовете на журито трябва да внимават както за съдържанието на текста, така и за начина, по който е представен, както и да останат верни на собствените си критерии.

Преди началото на надпреварата членовете на журито могат да се представят или да бъдат представени. При изискване от участниците говорителите могат да задължат журито да аргументира оценките си. Големи разлики при оценяването на журито и възприемането на текста от публиката могат да станат повод за дискусии – по нашенски караници стил „съдията пе*ераст!“.

В Германия са се развили алтернативни начини на оценяване, по които оценяването става от цялата публика. Един от тях, например, е оценяването по сила и/или продължителност на аплодисментите. Други са вдигане на рози, които след това се преброяват, или бележки, на които всеки записва имената на участниците, които  според него трябва да заемат първите три места. На практика оценяването може да стане както ви харесва, стига да имате достатъчно въображение.

 

Постоянна връзка Вашият коментар

Стиснахме си ръцете…

юни 16, 2009 at 6:46 pm (Административни) (, )

Longanlon… или по – точно ще си стиснем ръцете с Longanlon, на когото принадлежи един от най – известните (абе най – известният е, но някой ден, когато poetryslambg всъщност ще бъде четен от хора, не искам някой да се обиди) български блогове – kaka-cuuka.com. Сделката е такава, че той слага името на този блог в своя, увеличавайки драстично читателите ни. За справка искам да кажа, че в момента читателите ни наброяват трима: бате, тате и мама. Не, това не е напълно честно, и аз си чета работите от време на време 😀 В замяна линкът към блога на Longanlon ще стои в блогрола, т.е. той не получава нищо от цялата далавера. Благодарим на Бога за такива благородни хора! 🙂

Постоянна връзка Вашият коментар

Poetry Slam форумът

юни 15, 2009 at 9:15 pm (Административни) ()

Официално е 🙂
Вече се сдобихме и с форум: http://poetryslambg.forumotion.net/index.htmsid=54b3f53d44a082cca2672fdf7875026e

Специални благодарности на Sanguinis 😀

Постоянна връзка Вашият коментар

Начин на провеждане

юни 13, 2009 at 10:17 pm (Основна информация) (, , )

39411_94f312fbbfОсобеното при poetry slam-ът е, че отделните участници се съзтеават помежду си. Този аспект на конкурса служи, за да може да се въвлече публиката в ставащото, тъй като именно тя избира победителя. Освен това съзтезанието е ефективен метод за млади поети, които искат да получат директен фийдбек от публиката. Този фийдбек трябва да служи за подобряване на собствените текстове и начина на представяне, а не да става повод за лични отмъщения.

Правила

Въпреки че организаторите на подобен тип състезания имат свободата да ги организират така, че да отговарят на собствените им желания, има някои основни правила, които е добре да се спазват:                      

1. Текстовете, които се представят пред публиката, трябва да бъдат написани собственоръчно и да бъдат представени в рамките на най – често 5,6 или 7 минути. Ако тези времеви рамки не се спазят, следват санкции като намаляване на точките или отнемане на микрофона.

2. Позволено е всичко, което може да се постигне с глас и тяло. Позволено е използването на предмети на сцената като тези предмети са позволени за всички участници. Костюми и реквизити, като например водни пистолети са забранени, освен на специален тип сламове, наречени Prop Slams.

3. Оценяването на текстовете става от публиката.

Постоянна връзка Вашият коментар

А сега малко история…

юни 13, 2009 at 8:30 pm (Основна информация) (, , , )

Poetry Slam е създаден от перформънс-поетът Марк Кели Смит в Чикаго през  ноември, 1984 година. Марк смятал традиционните четения с маса и чаша вода върху нея за прекалено скучни и започнал да изразява поезията си по друг начин. През юли 1986 четенето се преместило в постоянния си дом в Чикаго – джаз клубът Green Mill. През 1990 се провел първия национален poetry slam конкурс във Форт Мейсън, Сан Франциско като участие взели отборът на Чикаго, Сан Франсиско и един поет от Ню Йорк. От 2008 година националният poetry slam конкурс се е разраснал и включва точно 80 отбора всяка година, като продължава цели пет дни. Въпреки че е американски по произход, slam-ът се е разпространил в много държави, като Германия, Канада, Швейцария, Франция, Австрия, Швеция, Непал, Великобритания, Австралия, Нова Зеландия, Чешката Република, Сараево, Босня, Южна Кореа, Македония, а скоро може би и в България. 😛

Постоянна връзка Вашият коментар

Що е то Poetry Slam?

юни 12, 2009 at 9:21 pm (Основна информация) ()

300_64486След като вече сте наясно с какво ще се занимава този блог, вероятно първия въпрос, на който трябва да отговоря, е:  „Що е то Poetry Slam?“ Това представлява състезание, на което поетите четат собствени (или, в някои случаи, чужди) текстове за определено време (обикновено не повече от няколко минути) и след това биват оценявани с оценка от 0 до 10. Важно е да се отбележи, че се оценява не само текста, но и самият начин на представяне. Оценяването става от предварително избрани членове на публиката.

Постоянна връзка Вашият коментар

Hello world!

юни 12, 2009 at 6:15 pm (Основна информация) ()

Здравейте!

Този блог е създаден за всички заинтересовани от така наречения Poetry Slam и всичко свързано с него. В следващите дни ще събирам и качвам полезна информация, клипчета и др. След това продължавам с редовно ъпдейтване, което ще включва всякакви интересни информации, свързани с темата. Това е първият ми блог, така че бъдете милостиви :). В крайна сметка целта ми е популяризиране на така наречения Poetry Slam у нас и евентуално създаване на клуб, организиране на конкурси и т.н. Очаквайте следващите публикации – обещавам да се постарая максимално и… приятно четене! 🙂

Постоянна връзка 2 коментара