Сливи за смет или още великата криза с боклука

ноември 15, 2011 at 12:04 pm (Без категория)

Autor: Yavor Stamenov (Sanguinis)

Настана есен, месец изгрея, дъжд се излея от свода небесен, град зашумя, вятър повея, Балканът пее хайдушка песен.

А хайдути много – много, та премного, поради щото темна мъгла застла градове и села, хора и зверове. Темна мъгла като черните облаци, що покриха небесата над Старата Държава.

Тежко време дойде, трудно се ядват сливите, що сами си избираха и беряха людете, а те – сливите, сичките малко позагнили от времето.

Позагнили били па и не само те, ами и доста още – то толкова боклук да се изсипе отеднаж, толкова смет и зловонни смърдения, та се видяха бедните хорица в чудо…

Постла се в Държавата килим от боклуци, та се намериха и хитреци, що да дадат свестен акъл за неговото отсраняване. Между ония, що от акъла се поучиха, и трима приятели:

-Айде бе, Кольо, айде бе брате бе, ко направи, гледай де си се затуткал, а то работа, братко, работа имаме…

-Стига бе, стига си юркал, да ти пикам на бързането – и се изплю звучно.

-Вий не знайте то как става, момчета, туй дето ся ще го правиме е свято дело, свято щото е за благото на народа, щото ако ние не подредим сичко, никой няма да помогне и затуй в тия кризи Държавата нази вика – ние да си кажем кое как и що да се направи, ние да избереме кажи речи – каза Пеньо гордо и се изхрачи на свой ред върху една маргаритка.

-Право, право вика Пеньо – рече чичо Митко – ний ся от Бога и от царя имаме правото да оправим тая бъркотия – миналия път като събираха така тая смет – кога беше – преди 4 години ли как, толко много пехливани се извъдиха – за да им хвърлиш в техния казан боклука – сланинка даваха, та да им се усланяш повечко! И хората зимаха, лапаха ( па и ракия имаше), та ходеха и носеха чувалите на ония гяури с червените палтенца и очички, дето уж народни били, та им хвърляха боклука, грях голям брате, тука секи сам е отговорен за свойта смет, не трябва да плащат тъй да купуват чуждото бреме, чуждите лайна кажи речи…

-Тъй, тъй, Мите – рече Пеньо – ний затуй ся тука сме се събрали неска 1 народ, та и от Туркия дошли да помагат, та чистим бате греховете на ония, що години наред трупаха смет – ний сме неска, тъй да се каже Държавата, момчета!

-За Държавата аз и гащите си давам!

-Аз и на жена ми гащите й давам!

-Аз и син си ще събуя! – просълзиха се тримата мускетари и свиха по една уличка към чаршията, дето беше пункта за събиране на боклук.

-А ето ги и новите спасители на народа – будители, революционери, месии и акционери в нашата красива Република Държава!

-Охоо, бай Христо, що си се разхубавил така! Глей го в костюма, с герба на новото време – ти беше от ония дето миналия път най-добре акъл дадоха, кмете, и сега пак искаш да цункаш властта, щото виж ни на – с боклука сме си. Тука вътре в тия чували сичко има – и размисли, и спомени, и ревове, и кърви, и пиянски забави, та до голяма степен туй е нащо мнение, щото и ти кмете си отговорен за нащо нещастие, а то е повече от щастието. Затуй са именно торби със смет, та може би сега ще да се отървем другояче от тях, а не чрез тебе…

-Абе Мите бе, абе синко бе – виж аз какво ти нося тука – и отвори една торба, от която лъснаха няколко дузини сливи – големи, сочни, лъскави и месести.

-Гледай ги какви големи…

-И хубави.

-И пресни.

-И зрели…

-Големи ами, в туй време само боклука ви гние повече от ваще сливи в овощната! А земете тая торбица, а аз ще ви кажа де боклука си да метнете.

-Ама то… не е редно тъй бе, кой… как… нямаш право!

-Имам ли сливи, имам, мина веке времето да даваме сланина и гроздова, ние сме веке нови хора и сливи даваме на нашите граждани, белким не ни сочи светът с пръст, че мазнината си пускаме, кога криза за решаване има…

-Що пък не – моите сливи са верно изгнили веке – рече Пеньо и се присегна.

-Да ви пикам на предателството! Аз зарад вас го прая, да сме заедно после в казана на греха, но не по мое убеждение – рече чичо Митко и се присегна.

-Кой зарад нас бе, ти не дочака да видиш аз ко ще река – ухили се Кольо и се присегна.

-А така, момчета, герба на новото време на вас разчита, няма за турците или народните да бачкате я! Народа – туй е в днешно време – Демокрацията! А нейният свят е син, но нейният герб е нов! Туй сме братя ние – ние сме демокрацията!

Кметът се загърна с голямото си черно палто. Туй палто беше с много и доста широки и дълбоки джобове, всеки от който с цип и катинарче. Туй палто беше банка, туй палто беше създадено да съдържа капитал…

Новите агитатори сички умееха да съдържат капитал, щото демокрацията е най-безценният капитал, щом този същи капитал е демокрация…

Ей го на – надвесил се над старата Държава – капитал и демокрация – най-големият казан, където щеше да се излее най-много боклук…

Но нека не пречим повече на „координацията” при събирането на боклука…

Държавата трябва да бъде редовно почиствана – също като душата.

Постоянна връзка Вашият коментар