Честит ден на независимостта!

септември 22, 2009 at 7:04 pm (Административни)

Драги читатели (здрасти, мамо),

честит ден на независимостта! Това е важен празник за България и трябва да се радваме ииии съжалявам, че не звуча много въодошевено, но днес някак си не успях да се потопя в духа на празника, т.е. сетих се, че е празник някъде следобяд към 4 часа. Да, срам ме е, мамо, не, измих си зъбите вече… Но, имаме новина. Стиснахме си ръцете с още един блог, което ни води още не една крачка напред към завладяването на света и… опа, това е от друга реч. Не спирам да се учудвам, какви добри хора има на тоя свят, да ни помагат така безкористно. Блогът е на адрес www.jenite.net, тъй че, мамо, влизай и почвай да четеш. А относно вчерашния празник, засега май няма нужда да си поръчвате филма, а го гледайте на адрес http://www.youtube.com/ytscreeningroom. И побързайте, не се знае докога ще го пускат безплатно 🙂 .

Постоянна връзка Вашият коментар

We’re back… in black >8)

септември 17, 2009 at 8:39 pm (Административни)

Добре, слушай, народе!

Новата учебна година започна (за нещастие) и е крайно време да възвърнем гънките на сивото вещество, да си седнем на задниците и да подкараме тая машина – poetryslam. Но, преди да се впусна във вдъхновяващи речи, редно е да кажа нещо по повод на 15 септември. Мразя го тоя ден. Нямам предвид учителите или училището, дори нямам предвид и ученето (о, Боже!), не. Имам предвид неволната пагубна грешка на обществото да постави 1000 разглезени, в повечето случаи немислещи тийнейджъри в една и съща сграда по едно и също време. Може би големината на тая гигантска грешка ще ви се изясни, като поясня, че 75% от тези 1000 души са от женски пол. Така че на от 15 септември нататъка това, което имаме, е кипящ котел от неизразходван потенциал, затворен за шест часа на място, на което никой не иска да бъде, каран да прави неща, които никой не иска да прави, от хора, с които никой не иска да има нещо общо. Сега, представете си внимателно тази картина, тази какафония, този хаос и анархия, представете си, че сте точно по средата, чуйте шума от хиляда разлигавени гласчета, на които вече не им понася тежкия живот и си помислете следното: това са хиляда души, хиляда кипящи от енергия подрастващи, и всички те огладняват по едно и също време.

Но, стига с тези мрачни мисли, оцелели сме досега, значи каквото и да правим, правим го както трябва. Нищо, че петрола свършва, както междувпрочем и питейната вода, Земята бавно и лека-полека се пренаселва, милиони хора умират от глад, жажда и така нататък, все неща от телевизията. Но ние сме си добре. Нахранени сме. Не ни интересува нещо, което става на другия край на света. Когато ни дойде на главите, тогава ще се оправяме.

Та, новата учебна година почна, така че очаквайте по някое време нови творби, както и клипчетата към тях, ако успеем, може и да организираме един-два poetry slam-а, но всичко това е в бъдещето. Засега просто искам малко да си излея душата, защото лятото свърши и за 2 дена даскалото ме довърши.

Някак си от нищото ме осени едно проникновение, което може да е вярно, може и да не е. Не е нещо ново, но за пръв път ми направи впечатление и реших да го споделя. Нуждаем се от революция. Нуждаем се от ново Възраждане. Както преди 130 години българският народ се е надигнал срещу турското потиснечество, така и ние трябва да се надигнем. Но този път трябва да се надигнем срещу себе си. Нека ви обясня. Досега никога не ми е било трудно да се сетя, че обществото ни страда от презадоволяване. Ставаме разглезени. Всичко почва да се върти около удоволствието. Все още не е толкова осезаемо, но се усеща. Всичко започва да се върти около това как най – лесно да се свърши нещо, как да се избяга от отговорност, как да направим така, че да задоволим всичките си нужди. Как да направим така, че да мислим възможно най – малко. Да прекараме един безмислен, непълноценен и празен живот. Така нареченото „бъдеще“ на нашата мила родина България едва ли се интересува от нещо друго освен от това, как да уреди себе си. Всъщност, защо не? Какво му пука на бъдещото поколение за каквото и да било? Какво пък е направила България за нас? Защо да има някакво значение, че родината ни пропада, а с нея и ние?  Не се заблуждавайте. Не бъдете роби на незнанието. Това е възможно най – лошото нещо, което може да ви се случи, и най – вероятно вече ви се е случило. Ние, българите, а може би не само ние, се нуждаем от ново Възраждане. Възраждане на Ума. Защото забравяме миналото – всъщност не, не го забравяме, просто спираме да се интересуваме. Спираме да се интересуваме и от света около нас, спираме да се движим напред. А се чудим защо все на нас не ни върви. Недоволстваме, оплакваме се от политици, от хората, които стоят над нас, които са по – висши от нас и които определят как ще живеем живота си. А всъщност ние сме виновни, защото ние сме тези, които определяме как ще върви тази държава. Крайно време е някой да ни забие шамар и да ни пробуди за истинския свят. Но просто шамар няма да стигне. Трябва ни истинска революция. Но кой ще я почне? Не знам. Никой. Или всеки. Ако разберете, че всичко почва от вас, може би нещо ще се промени драстично. Но трябва време, търпение и постоянство. Три неща, които в днешно време можем да намерим само в кофата за боклук.

Отворете очите си. Пробудете умовете си. Отворете сърцата си. Усмихнете се и посрещнете изгрева на новия ден. Poetry slam-ът иде, а с него иде и Революцията на Ума. Пък нека видим какво ще излезе. 🙂

Постоянна връзка Вашият коментар

Стиснахме си ръцете…

юни 16, 2009 at 6:46 pm (Административни) (, )

Longanlon… или по – точно ще си стиснем ръцете с Longanlon, на когото принадлежи един от най – известните (абе най – известният е, но някой ден, когато poetryslambg всъщност ще бъде четен от хора, не искам някой да се обиди) български блогове – kaka-cuuka.com. Сделката е такава, че той слага името на този блог в своя, увеличавайки драстично читателите ни. За справка искам да кажа, че в момента читателите ни наброяват трима: бате, тате и мама. Не, това не е напълно честно, и аз си чета работите от време на време 😀 В замяна линкът към блога на Longanlon ще стои в блогрола, т.е. той не получава нищо от цялата далавера. Благодарим на Бога за такива благородни хора! 🙂

Постоянна връзка Вашият коментар

Poetry Slam форумът

юни 15, 2009 at 9:15 pm (Административни) ()

Официално е 🙂
Вече се сдобихме и с форум: http://poetryslambg.forumotion.net/index.htmsid=54b3f53d44a082cca2672fdf7875026e

Специални благодарности на Sanguinis 😀

Постоянна връзка Вашият коментар