Разказ за лайната

май 17, 2011 at 9:55 pm (Без категория) (, )

Всеки ден излизаш навън сред безбройните светлини на града без никаква важна цел – това правим всички ние, излизаме навън за да щъкаме из улиците като мравки в мравуняк, само че реално не извършваме полезна дейност. Говорим глупости, повечето от нещата, които излизат от устата ни дори нямат смисъл, но въпреки това говорим и говорим, понякога само заради шума. Коли, задръствания, вредни емисии, цигарен дим, алкохол, марихуана, амфетамини, кокаин, хероин, LSD… това са само част от нещата, които човек е създал, за да си навреди. Забележете, за да си НАВРЕДИ. Хората са най – нелогичните същества съществували някога. Вероятно. Ако е имало и други като нас или в момента съществуват на планета на светлинни години от тук, тогава те или вече са се самоунищожили и със сигурност вървят към своята гибел. Всекидневно източваме 150% от възможностите на Земята, за да можем да даваме 20% от себе си. Използваме стимулиращи вещества, защото сме страхливи или нямаме необходимата воля да посрещнем трудностите или защото просто сме изхабили всичката си енергия в говорене на глупости, интриганстване и сериозно тревожене „колко ще имам на конролното утре”. По – голямата част от човешкия живот се състои от такива лайна. Раждаме се и лайната почват. Първо се насираме в памперсите, после почваме да се насираме и в гащите си, докато накрая се научим да серем като „нормални хора” в тоалетната или, в най – лошия случай, в някой храст. От там нататък започваме да използваме израза в преносния му смисъл, но всички сме толкова вглъбени в мизерното си и незначително ежедневие, че веднага, щом се появи някой, разбил оковите на тази фалшива реалност, ние се НАСИРАМЕ. Понякога и буквално. Свободните хора са и най – логичните хора. Другите просто са въвлечени в една безмислена игра, наречена общество. Низ от задължения и, отново, лайна, само за да можем да бъдем ограбвани на улицата от напълно непознати и в крайна сметка да изживеем не-щастливият си живот и да умрем, заобградени от ЛАЙНА и, може би между тях ще има хора, на които наистина ще им пука. И в крайна сметка след 100 години ние няма да сме нищо повече от шибан хумус в лайняната почва, който ще спомогне за развитието на растенията, които пък на свой ред ще бъдат изядени от кравите, който ще ги изсерат като ЛАЙНА. Да, в крайна сметка всички се превръщаме в лайна. С тези лайна ще бъде наторена лайняната почва, за да могат да растат растенията и, отново, за да бъдат изядени от кравите или каквито изгладнели тревопасни се намерят. И така се включваме във великия кръговрат на живота. Красиво, а? Всичко, което остава от нас е надгробна плоча и гроб с толкова много бурени, че прилича по – скоро на блато, отколкото на гроб. Така че започвайте да свиквате с тази мисъл – вие ЩЕ умрете и на НИКОЙ няма да му пука за вас. Всичките сте ЛАЙНА и ще бъдете ЛАЙНА, щом умрете. Това е красивата ви природа. За да функционира всичко, трябва и вие да се включите в купона, нали? Но може би всички заслужаваме това, защото човешкият род, който толкова дълго време се хвали със своя интелект, може да се окаже най – тъпото животно на Земята. Чак сега почваме полека да се осъзнаваме и въпреки това пак успяваме да замърсяваме Земята, да отворим дупка в озоновия слой, през която слънцето може да ни опече живи, успяхме да причиним рак на белите дробове на изчезващите морски крави и общо взето бавно и малко по малко ние ценеласочено се опитваме да унищожим крехката екосистема на нашия мил дом. Изхвърляме отпадъците си на земята, във въздуха, във водата, почти няма място, което в момента да не е замърсено и въпреки това отиваме и в непристъпните крепости, наречени планини, за да почнем да замърсяваме и тях с газовете от колите си, с пластмасовите си бутилки Кока-Кола, с найлонови торбички и с всякакъв вид боклук. Не стига и това, ами и не се сдържаме и понякога се изсираме върху природата и си бършем задника пак с нея. Само че нашите ЛАЙНА не влизат в крехката екосистема. Лайната, произедени от нас, наистина големите ЛАЙНА, не стават за нищо. Не стават дори за лайна. Извода – човешката раса е толкова некадърна, че даже не може да направи лайна като хората, камо ли да се опитва да спаси света. Всеки ден говорим колко важни са дърветата и как без тях животът би бил почти невъзможен или поне неимоверно по – труден, но какво правим? Всеки ден изсичаме тонове дървета за да правим мебелите си, да ги слагаме в камините си, да си правим фигурки от тях, да ги хабим за глупости и в крайна сметка за да можем колкото се може по – бързо да стигнем до пълното ни унищожение. Това е смисъла на всичко. Лайната. Ние се раждаме в лайна, живеем в лайна и свършваме в и като лайна. Оставаме си лайна во веки веков, докато дядо Господ не се смили над крехките ни душички и не реши, че е дошло време я за Страшния съд, я за някоя комета колкото луната, която да ни избави от хилядолетните мъки, които търпим. Все пак ние сме лайна, просъществували десетки хиляди години, но какво от това? Лайното си е лайно, откъде и да го погледнеш. И няма начин да се измъкнем от тази си тежка съдба. Хора умират всекидневно и стават на лайна. Смелите войници, който загиват на фронта, скромните бабички, които всеки ден шият дрехи за внуците си, дори Памела Андерсън и нейните издути приятелки – всички те са и ще станат ЛАЙНА, веднага щом умрат. Вероятно ще са доста вредни лайна, но все пак лайна. Смъртта означава лайна. А смъртта е неизбежна. Тя идва и ни посича всички, бавно, малко по – малко – начинът й да избие цялото човешко общество е странен и едновременно с това гениален. И както сме тръгнали в този дух, най – вероятно ще успее. Защо? Заради лайната, ето защо. Това е защо в крайна сметка всички ще умрем и ще станем на лайна, за да можем да продължим мизериите на нашите наследници или каквито лайна дойдат след нас. И никой няма да промени това, защото никой не е специален. Всички бяхме, сме и ще бъдем всемирните ЛАЙНА на Вселенета. Както се казва в повечето холивудски филми „Хепи енд”. Мислите ли?

Постоянна връзка Вашият коментар