21 май 2011 или КРАЯТ НА СВЕТА

май 22, 2011 at 6:21 am (Без категория) (, , , , , , )

Казват, че светът трябвало да свърши днес…

Небето щяло да се отвори и божествената светлина щяла да разкрие всичките ни грехове…

Така като гледам днес времето и без това си е достатъчно светло, но някак си не е в духа на празника – не трябваше ли от небето трябва да валят пламъци и всички да бягаме в ужас от небесното наказание…

Независимо в какво вярват повечето от вас, днес ми се струва подходящо от чисто символична гледна точка да се замислим за живота си – какво направих досега? Доволен ли съм от себе си? И най – важният въпрос от всички – готов ли съм да умра? Отговорите вие може да усетите съвсем ясно в себе си – всеки знае много добре дали е удовлетворен от цялото си съществувание до този момент, а ако съм разбрал нещо за живота, то е, че колкото повече страдаш, толкова по – пълноценен се чувстваш. Страданието гради характер (хм, това прозвуча като лозунг от Аушвиц), изгражда личността и води до вътрешно удовлетворение. Извинете, изразих се грешно – умереното страдание. Ако преувеличим, стигаме до ситуации, подобни на горепосочения пример. В този смисъл днес се чувствам добре – ако точно сега небето се отвори и някаква обвита в светлина фигура слезе, ще застана пред нея и ще кажа: „Ето ме. Направих всичко по силите си. Съди ме щом искаш.” Това не е пълната истина, разбира се. Не направих абсолютно всичко по силите си, можех и още – човек винаги може още. Но се опитах.

Така че независимо дали сте християни, мюсюлмани, атакисти, мормони, евреи или хинду, в даден момент всеки един от вас ще му се наложи да направи една равносметка. В много случаи тя няма да ви хареса. По филмите все използват клишираната фраза: „Живей така, все едно няма утре.” А, да, и в една песен на Nickelback. Честно казано, не смятам, че ще съжалявате чак толкова много за момичето/момчето, в което сте били влюбен/а и никога не сте му казали. А обикновено това е ситуацията, с която се асоциира прословутата фраза – а, също и когато има драматично неразбиране между дете и родител относно избраната професия от съответния подрастващ. Следват изключително емоционални сцени, след които героите и публиката трябва да разберат, че човек трябва да прави това, което обича и родителите трябва да го разберат. Хм, все някой някога трябва да е казал: „Ех, защо животът не беше прост като в Холивудски филм?”

Та, когато теглите въпросната равносметка, дали ще си спомните ли за училищните години, които някои от вас ще имат чувството че са изгубили, ще си спомните ли някакви детайли от досегашния ви живот, толкова дребни, че е трябвало да умрете, за да осъзнаете с пълна яснота какво е трябвало да направите? Ще съжалявате ли, че не сте работили това, което ви се е искало, че сте пропуснали младежката си любов, че не сте се опълчили на оня побойник от училище, че сте оставили шефа да ви мачка, че никога не сте казали нищо на колегата, който говори зад гърба ви, че не сте ходили повече на почивки, че не сте оценявали живота, че не сте отгледали децата си като хората, че не сте оставили своя отпечатък върху света или че този отпечатък не е достатъчно дълбок? Вижте Хитлер. Дали си е задавал тези въпроси, преди да си пръсне мозъка?

Как мислите? Напрегнете се малко, опитайте се да си представите. В този момент някой е насочил дулото на пистолет към главата ви и ще натисне спусъка след точно една секунда. На вас ви трябват микросекунди да преосмислите живота си, защото точно в този момент мозъкът ви светва като коледна елха и всичко, абсолютно всичко, което някога сте направили, казали или помислили, става ясно като бял ден. Всичките ви грехове излизат наяве и нямам предвид само всичките ви дейности и мисли, които обществото би определило като лоши, а всичко, което сте желали силно, но никога не сте събрали смелостта да го направите. Това е грях спрямо самите вас.

Куршумът напуска дулото на пистолета сред водопад от искри.

Сърцето ви прави: „Туп.“

Дали не трябваше да помагам по – често на бедните?

„Туп.“

Дали не трябваше да съм по – добър към семейството и приятелите си, да ги изслушвам и да ме е грижа за проблемите им?

„Туп.“

Лош човек ли бях?

„Туп.“

О, Господи, не искам да умра!

„Ту…“

Постоянна връзка Вашият коментар