Facebook

май 23, 2011 at 9:10 am (Без категория) ()

…или така нареченият „социален феномен”. Това определение ме кара да се замисля кое пък му е толкова феноменалното. Когато за пръв път чух за Facebook и концепцията му, въобще не разбрах защо е толкова известен и за пореден път се зачудих колко тъпи и отчаяни трябва да са хората, че да му отделят толкова време и внимание . Мислех си: „Има скайп. Защо ми е да ползвам нещо, което на практика ми позволява да правя същите неща, само че по – бавно?” Истината е, че този сайт е истинска Мона Лиза в сферата на интернет и социалните страници.
Макар да отне известно време, вече и на мен ми се случва да влизам там всеки ден. По няколко (десетки) пъти. И колкото повече го използвам, толкова повече разбирам за какво става дума. Първото нещо, което ми направи впечатление, беше начина и нещата, за които те уведомява. Дали някой е „тагнал” твоя снимка, дали някой е коментирал върху твоя снимка, дали някой е „лайк”-нал твоя пост, линк към страница или т.н. Хм. Забелязвате нещо, нали?
Facebook е общество, в което вниманието е насочено към теб. Facebook позволява на абсолютно всеки човек да си изгради свят, в центъра на който е самият той. Колко прекрасно. Тъкмо този съвсем, ама съвсееееееем малък детайл прави тази социална страница толкова неустоима. Тя ви гъделичка по егото. Тя ви шепне: „Ти си специален. Това общество, тези хора, всичко в този свят е направено заради теб.” Няма да получавате съобщения какво правят приятелите ви. Не и ако вие не сте включен по някакъв начин в техните дейности. Няма да получите едно от онези толкова стоплящи сърцето цифрички под трите иконки в горния ляв ъгъл на страницата, ако не е свързано с вас самите. За това става дума.
Мисля, че абсолютно всяка идея, която те бъзика по егото по такъв елегантен начин е обречена на главозамайващ успех. Накарай някого да се чувства специален, все едно че всички се интересуват от него, и е твой. О, да, има хора, които твърдят, че не искат да са в центъра на вниманието, не искат да бъдат забелязвани, ако може просто да изчезнат, да се стопят на фона на всички останали. Но колкото и да се опитват да избягат от истината, няма да успеят. Егото им все още там, в най – тъмния ъгъл на съзнанието им, и чака. Спотайва се. И когато се появи възможността за изява, изскача с рев: „ИСКАМ ВНИМАНИЕ!”
Всичко го усещате, нали? Приятното гъделичкане, когато видите, че някой е качил ваша снимка или харесал е нещо, което сте направили. Кара те да се чувстваш… значим. Сякаш си част от нещо, а не просто случайна комбинация от атоми. Което пък води до чувство на пълно социално отчуждение, ако (не дай БОЖЕ!) спреш да ползваш Facebook. Същото усещане получаваш, ако „пост”-ваш неща, които, изглежда, никой не забелязва – сякаш целият свят те игнорира.
Facebook. Социален феномен? Може да се каже. Както споменах, всяко начинание, използващо егото на човека, е обречено на успех. Дали е за добро или за лошо, това не мога да кажа. Всеки от вас трябва сам да си прецени. Във всеки случай не убивайте детето си, защото ви е прекъснало играта на Farmville…

Постоянна връзка 1 коментар