Първи стъпки в Poetry Slam…Пиянството на един народ

май 20, 2011 at 11:43 am (Без категория) (, , , , , , , )

Здравейте и НАЗДРАВЕ от един обикновен човек с обикновено образование, живеещ в обикновен апартамент, слушащ обикновена музика, обличащ се с обикновени дрехи. Има само една причина хората да смятат иначе така обикновената ми личност и физиономия за необикновена. Да, аз не пия алкохол, разбира се това не ме прави четириоко всеядно извънземно, което ще ви схруска всеки момент, напротив, не се страхувайте от мен. Или може би вече е късно за българина да приеме, че някой би могъл да се откаже от божествената амброзия, съдържаща около 80 процента етанол… Но стига съм “хейтвал” алкохола…
Влизам в дискотека, всички се обръщат, ама не за да видят мен, а за да наблюдават хубавите задни части на осмъртилата се “дама”, която танцува на пилона, на две големи… сокчета съм, а сервитьорката ме гледа сякаш съм получовек, дошъл от дебрите на Ада и се чуди и се мае какво по-дяволите прави този “крйип” в дискотеката, чудати “вакханки” се вихрят около мен, простосмъртния, а зад тях наперени културисти ги следват с горестен поглед, който нашепва да ти го дам ли… и все пак всички знаем, че тяхното коте е само за сериозни господа. Пияни, заляни, от седмица не спали, светът е в краката им, мама и татко кихат пари, баба и дядо навремето били партийни секретари, шикозни, красиви, прекрасни, всеки ден с нови дрешки, нови прически, МАЙНАТА Й НА ДЪРЖАВАТА, НА КОГО МУ ПУКА ЗА ШИБАНИЯ АКОРДЕОНИСТ ОТПРЕД?
Търся си момичето из дискотеката, приличаща по-скоро на Мордор, за да се успокоя малко.Минавам през деветте кръга на Ада, които май тук са повече, навсякъде около мен неадекватно подскачащи гримирани плашила, ”дами”, чиято анатомия би могла да бъде проучена доста добре, късо подстригани “бикове”, които ме гледат кой знае защо толкова страшно, анаболни охрани, слугуващи на няколко хиляди трибуквени групировки и всякакви други същества, които точно в този определен момент не бих оприличил на видове homo sapiens. В атмосферата се носят ритмите на някаква обичайна кръчмарско-интелигентна песен, наплъстена с изобилие от ориенталски ритми. И никога, и за нищо на света, по абсолютно никакъв категоричен начин, не и на това място, не и в този момент, не и сред тези homo balkanikusi не би очаквал да чуеш, в контекста на това музикално изпълнение, изречението – “Велик е нашият войник…”,ъъъ
ЕБАХТИ ДЪРЖАВАТА, ЕБАХТИ НАРОДА, КУР ЗА ВАС…
Излизам, оставям и момичето си, не ме интересува, да се натиска с когото си иска, чувствам се душевно обруган, не, чувствам се душевно ИЗНАСИЛЕН, не мога да понеса повече това нещо – нямам друга дума, с която да опиша гаргарата с моите принципи, с моите представи за света. По пътя си мисля с какво днес аз се обогатих като личност, какво ме накара да се чувствам щастлив, пълноценно ли си починах, научих ли нещо за света и живота, не, просто един час в безнравствеността и тъпотията на човешкия вид, нищо смислено, сърдечно, мило, сладко, стойностно… веднага се сещам за алтернативата в лицето на онази така обичана от поколението полудезинфектантна течност, може би с нея щеше да ми е добре, може би тя щеше да ме превърне в един щастливец, щях да заприличам досущ на клетите сиромаси от дискотеката, всички до един неспособни да се забавляват без поредната си маска, неспособни да видят света в неговите истински стойности, неспособни да забележат ШИБАНИЯ АКОРДЕОНИСТ ОТПРЕД…
Пред мен се открива дискотечната алея на Варна, феерията от цветове, естетика, прически, кокетни дрешки, чувам смеховете и глъчката на младото поколение, излязло да се забавлява и празнува, усещам алкохолните нотки във всеки един от тях, виждам руменината по бузите им, виждам порива им към удоволствия и забавления, виждам дори любовта, която леко замаяна от алкохола “уцелва” някого от време на време и пирува заедно с всички тези роби на своята собствена лъжлива представа за живота…
А там, свит, пред една дискотека, ЕДИН ШИБАН АКОРДЕОНИСТ свири предсмъртната мелодия на морала, държавата и света…

Не се сетихте кой е акордеонистът, нали…

Автор: Георги Мартинов – Гоце

Постоянна връзка Вашият коментар

Сламът днес

юли 6, 2009 at 4:44 pm (Основна информация) (, )

След неговото създаване, poetry slam се е разпространил най – вече в Северна Америка и Европа. В момента в Германия се провеждат редовно 70, в Швейцария 7 и в Австрия 4 Слама. Също и в други европейски страни се организират редовно Сламове (все още не и в България 😦 ). В Сингапур и в Убуд на острова Бали (Индонезия) се провеждат единствените познати досега Сламове в Азия. В Габон (Африка) също има един редовен слам, а в Нова Зеландия и Австралия се утвърждава една богата Слам-сцена. От 2007  в прочутата опера на Сидни се избира австралийският национален шампион.

През 2004 са направени първите опити за световно poetry slam първенство. Както в Грийнвил, Южна Каролина, така и в Ротердам са проведени световни първенства по poetry slam (World Championship Poetry Slam), като и двете са спечелени от Бъди Уейкфийлд от САЩ. Ако Бъди Уейкфийлд случайно разбира български и случайно чете това, нека се готви, защото ние идваме! 😀  Както високите разходи по пътуването на участниците от различни страни, така и езиковите бариери правят едно подобно начинание изключително трудно за осъществяване.

Постоянна връзка Вашият коментар

Разпространение

юли 6, 2009 at 11:57 am (Основна информация) (, , , )

poetryslamРазпространение в САЩ

От Чикаго poetry slam се разпространил в Северна Америка. Литературният активист Боб Холман вкарал формата в Nuyorican Poets Café след посещение в Green Mill. Също така го въвел и в американската телевизия, по – точно в MTV. Не  е малък приноса на Nuyorican Poets Café  за световното разпространение на феномена Poetry Slam: Радиопредавания на живо от Nuyorican на Сламове достигнали хиляди слушатели от Япония O_0 и също така довели до първия проведен Слам в Мюнхен. Посещението на един поет от Дюселдорф по повод на „Deutsch-Nuyorican-Poetry-Festival“ през 1995 довело и до първия Poetry Slam проведен в Дюселдорф.

 

Разпространение в Германия

Преди първите редовни Сламове в Германия да се утвърдят трайно, в някои градове вече имало наченки и опити с този формат. От 1986 във Франкфурт на Майн започнали мероприятия под заглавието „Jeder darf mal“ (всеки може да опита… или нещо такова 😀 ), от 1996 вече били със заглавието „Poetry Slam“, от 1996 започнали провеждането им и в Мюнхен, Франкфурт на Майн и Дюселдорф както и от 1997 в Хамбург. Тези 4 града организирали в Берлин през същата година първия национален немски Poetry Slam. От 1998 се присъединили и други градове като например Аугсбург, Фрайбург в Брайсгау, Кил. Броя на местните Сламове нараствал постоянно и през 1999 poetry slam прекрачил границите на страната като почнал да се разпространява в Австрия и Швейцария, които взели участие в националния Слам през същата година, което пък довело до промяна на името в „German International Poetry Slam” (“GIPS” – „Немски интернационален Poetry Slam”). За разлика от САЩ, в Германия имало две различни дисциплини при годишните първенства. Освен индивидуалната надпревара имало и състезание по групи, при което отбори от двама до петима поети изнасят текстове, които са написали заедно. Първенствата за немскоговорящи се състояли през 2008 в Цюрих.

Постоянна връзка Вашият коментар

Ама бате, извинявай, таковата…

юли 2, 2009 at 10:00 am (Нашите тухли) (, , , , , , )

bigdamnСлед като наскоро получих твърдо доказателство, че някой ми чете глупостите, идва ред и да се извиня за непростимото отсъствие – вече повече и от седмица, и по – специално на Тина (първият коментар, йей :D), чиито пост стои на изчакване от 27 юни. Но, за да наваксам за пропуснатото, имам две новини – вие определете лоши ли са, или добри. Първата е, че още няколко текста са готови, и те са изпълнени с така нареченото смислено безмислие. Не сте чували за него? Е, това е така, защото аз си го измислих, понеже имах нужда по някакъв начин да оправдая бълвочите, които болното ми съзнание роди. Има и няколко нови текста от Sanguinis, нашето скрито оръжие 😀 Втората, и по – важна, е че са заснети част от текстовете! Три пъти ура! Може би преувеличавам малко, но все пак това е същината на нещата. Засега имаме само един проведен poetry slam и при това на немски, така че съжалявам за тези, които не знаят езика. За сметка на това имаме заснети три български текста и предстои заснимането и на останалите. Качването на някои от клипчетата в нета може да отнеме малко… много време :), но бъдете търпеливи – заслужава си. Приятно четене… и гледане! 🙂

Wasser

http://www.youtube.com/watch?v=W05p1PLU8I4

Wasser… volle Gläser Wasser… Woran denken sie, wenn sie das Wort Wasser hören? Wasser… Ufer… Strand, vielleicht? Ja, genau. Meer, Sommer, Sonne, Strände. Das ist aber so einfach, nicht wahr? Im Wasser kann man schwimmen. Wasser kann man auch trinken, nicht gleichzeitig aber!
Wasser. Das bedeutet Leben. Ohne Wasser kann man nicht leben, ohne Wasser kann nichts leben. Und wenn es auf der Welt kein Wasser mehr gäbe, dann wäre alles tot. Wasser ist Leben. Wasser vereinigt uns mehr als alles andere. Wir sind wasser. Wenn ein Mensch in einem Restaurant ein Glas Wasser bestellt, sagt er: ´´Ich möchte ein Glas Wasser, bitte…´´ nein, er sagt: ´´Ich möchte ein Glas Leben, bitte.´´… Ja, so ist es. Ein Glas Wasser. Ein Glas Leben.
Wasssssss…
Wasssssss…
ssssss…
ssssss…
serrrrr…
serrrrr…
Ja, das sind die Wellen. Ich kann konkrete Poesie schreiben! Was ist Wasser? Ich bin Wasser, du bist Wasser, sie sind Wasser, wir sind Wasser! Wasser ist ein Gefühl, Wasser ist eine Lebenslage, Wasser ist alles! Wasser ist nichts…
Wassssss…
Wassssss…
serrrrrrr…
serrrrrrr…

Автор: Е, па, аз бре 😀

Предпупреждавам: Всеки, който иска да запази разсъдъка си или поне да не получи мозъчен срив в следващите 10 минути, по – добре да не чете по – нататък, по – точно да пропусне следващите три „произведения“. Бях в едно такова настроение, когато ги писах, че…

Градът

Многоцветна сивота… Хора ходят, затворени в собствените си черупки от празен въздух и си мислят, че са защитени. Колко горчиво разбиват се техните реалности, когато илюзията им за неподвижност стане на пух и прах. Както пее великият Боб Дилън “The times, they are a ‘changin” . Самотна цигулка звучи в прахта. Чува ли я някой? Забили поглед в земята, забили поглед напред, ходят, ходят, ходят и не мислят. Целият град потънал в прах, толкова плътен и толкова много, че вече всичко е наситено сиво. И цигулката стърже в прахта. Ходим върху прах, живеем върху прах, струва ми се даже и че мислим за прах. Прах. Прах. Прах. Някаква музика, монотонна и понякакъв странен начин тъжна, се движи на тласъци сред човешките овце. Музика, която ги завладява до такава степен, че почват да се блъскат едни в други, в стени, в дървета, мантинели и огради. Само и само да усетят нещо. Това забравено от Бога население, тези безмозъчни зомбита, ходещи, живеещи върху прах, тези апатични хора, които дори дишат прах. Обвити в своите пашкули от себеомраза, себеотрицание, себелюбие и себе-не-знам-какво-още-си. Забили поглед в праха под краката си, те ходят, забравени и забравили, че съществуват, забравили откъде идват и накъде отиват. Важна е целта. Извисяваща се високо над главите им, там, където няма прах, където не биха се осмелили да погледнат, за където не биха се осмелили и да помислят, стои тя. Великата, единствена, неповторима цел. „Купете си новата прахосмучка…” заповядват телевизорите. И те купуват. „Направете си застраховка…” чува се отново. И те правят. Всяка команда, идваща като камшик от недрата на болните мозъци, скрити в светлина, бива изпълнявана безропотно и несъзнателно. А цигулката стърже по прахта… Чувства някакви, объркани и сами, лутат се между празните съзнания, а мечтите, вече невпримчени от простите рамки на човешките представи, летят свободни към небето и отвъд… там, където няма прах. Все още никой не надига глава. Все още никой не разбира. Срещат се два погледа, премигване, и всичко вече е отминало… Мислят си, че могат да чувстват, но не знаят какво представлява тази дума… Мислят си, че знаят, но дори не са и започнали да разбират… Впримчени от собствените си представи, лутат се между прахта, върху прахта, в прахта… Те са прах… Но една молекула, самотна и безбрежна като океана, в момент на непонятно осъзнаване, поглежда нагоре… Там, където няма прах, където безкрайната синева се простира до хоризонта и отвъд. И не може да погледне надолу, към бездънното безмислие на предишното си прашно съществувание. Примигване, примигване, примигване…
Океана прелива. Всичко е залято от безкрайните води, които са, бяха и ще бъдат. Прахта бива отмита. Прахта я няма. Няма ги и прашните хора. Остават само островчета… красиви островчета на човешкото осъзнаване на неосъзнатото. Слънцето изгрява и новия живот пониква. Океана се отдръпва, но прахта я няма. На нейно място се издига Великата Цел… а заедно с нея и новото начало.

Кратко след раждането на тази фантазия ме завладя тиха лудост и написах нещо още по – умопобъркано, което не съм сигурен, че и самият аз разбирам Shocked Smile

Шантави истории

Бягай, преди да ти счупят зъбите… Бягай преди да ти счупят зъбите… Не се надявай, че ще има спасение, всички изпратиха ги в забвение, макар бавно и мъчително, и твоят ред ще дойде, продължително ще бъде твоето пребиваване във вселената на моят разум. Сивият ми разум… Мисля си за разни неща, страшни неща, странни неща, а ти не се плаши, това не е чудовище, по – скоро демон… Искам да кажа, че от куулнеса на моите идеи издига се феникс, разгорял се като коледна клечка в тортата на дядо Мраз. Не, добре съм, да, съвсем добре, несвързано говоря ли, не, мерси, гладен не съм, не ми се сяда, само малко спокойствие ще ме спаси… Оставете ме намира… Оставете ме намира… Оставете ме намира бе! Идиоти мръсни, простаци ниедни, за какви се имате вие, че да позволявате на вашето съзнание да разбира от моите неща, нима съм аз умопобъркан, ако вие за нормални се имате, не се бъракйте в моя ум… моят сив ум… За Коледа каква говорим си в психодиспансера, ако топка сняг влети през желязото на церебралната парализа, все по – луд ли ви изглеждам, а? Стотинките на безвремието дрънкат сухо в левия ми крак и ако стъпвам с десния напред, може и да поживея още 2 секунди… Но престъпници ме дебнат от тъмните ъгли на моето себеосъзнаване и чакат скрити там, където никога няма да долетя, за да откъснат моите крила. А те това и чакат, звук от строшено стъкло сепва ме от моите делюзии, виждам компютър и празен лист хартия… 0,1,0,1, изливат се цифрите в обърканото море на безграничното аз, ако почна пак да си мисля за риби, може и нещо да се получи, какво ли ще се случи, аз не знам, но, хей, светът не е свършил, нека пробваме… А май скочих през балкона аз, но разтворих крила и полетях над прозорците, треперещи пред мен… Май съм самолет?! А сега горивото ми свършва и падам в безбрежния океан, дотук добре, забивам се като риба и изскачам като птица, приземявам се като маймуна и с другите маймуни скачам от клон на клон, пребивам се на земята и лазя като червей, влизам под земята и изгубвам се, ослепявам и почвам да ровя, излизам като къртица и всичко тръгва наобратно… Кога изгасна осветлението не знам, но вече съм микроб и плувам в течното съзнание на вселената, но скоро ще порастна, и отново ще съм риба – този период не ми харесва – скачам от водата и усещам зъбите на крокодил, пълзя и ям, обръщам се и ме няма, тъпча, тъпча, тъпча и рева, така май правят динозаврите – а, те съществуват?! – и падам на земята, за да стана маймуна, усещам обаче, че тялото ми ново не ме побира, време е за промяна, време за нещо ново, да… То е това, финалния етап еволюционен, най – високата стъпка на развитието, време е да видя великата форма на съвършенството и да се превъплътя в… У! Какво е това?! Как се било наричало? Човек? Човек! Човек?! Иу! Най – добре си бях като черна дупка…

Шантави истории 2

http://www.youtube.com/watch?v=5RLtPeA1b20

Мърдам си главата и мозъкът ми дрънчи. Не усещам болка, а как нещо твърдо удря се в твърдостта на моята твърдост…?! Информацията тече, а аз съм се развихрил, сивата ми течност достигна вече температура на кипене и почвам да треперя… Почвам да треперя… Хайде всички заедно да се включим в тази лудост, моя лудост. Какво е лудост? Аз съм лудост, ти си лудост… Не, твърде смислено редят се думите над тези цифри, ето сега започва вятъра на хаоса да духа и духа той в посока вярна, напред и само напред. Редят се изпод пръстите ми купища безмислици и чуди се моето несъзнание къде е смисъла на цялата история? В началото или края, или края или началото, или в кръга… Ако няма начало й край, няма и среда, няма ли среда, какво вършим ние в безвремието на глупостта, ако искаме да тичаме боси по пясъка на лудостта, нека не се измаряме, а да полеем всичко в асфалт. Асфалт.. Сива глупост и задушаване, коли, колииииииииии, клаксон, стига бе! Хора няма, асфалт, бетон, асфалт, бетон, безмерна сивота процежда се на малки капки в пясъчния часовник на живота. Дъга, какво, дъга, ИЗЯЖТЕ Я! Стъпки, шумни и беззвучни, оттекват в коридорите на моето съзнание, прахта се вдига, защото се събира там тя, толкова ми е мръсно, че ми иде да почна и на немски да говоря. Warum sind Menschen so einfach, dumm und so etwas anderes? Die Grausamkeit kann ich nicht ertragen, dass ist so schwer für mich, ich bin kaum verrückt, na ja, sie können vielleicht das nicht verstehen… абе как да ви кажа на молекулите прости, водни изчадия на пространството, къде бягате в нашия шум, звук и така нататък, защо мислите си вие, че светлината нещо крие, а отговорност няма. Отговори искаме ние, умопобърканите, лудите, шантавите, празноглавите, идиотите, олигофрените, малоумните, бавните, тъпите, простите, изливайте вашата жлъч върху нашето безвремие, ще построим асфалтов път бетонните дървета никнат от земята на изстрадали души, а една чернота стои зад червеното перде на човешката слепота… И как така на всички очите са избодени, така никой не ще да види какво не става по света, и как така на всички ушите са пробити, та никой не може да долови вибрациите на световните гърчове… Краката ми треперят, потта се лее, а очите ми червени отразяват се в празната сивота на това преди прозрачната яма. Пръстите тракат, а умът ми е далече, и мисълта излиза бавно вече от своя хаос, мисли като стоманени нишки стрелкат се в чернотата на моята безнадеждност, червен съм целия от яд и един конец, забит в челото ми като стрела в мишена, не ми дава мира – А БЕ КОЙ УМОПОБЪРКАН ИДИОТ ОТИВА НА ПОЧИВКА НА НАШЕТО КРАЙБРЕЖИЕ?!

Останалите са само и единствено на Явор, а.к.а. Sanguinis, чийто гениален мозък вече е запазен за научни изследвания след като почине 😀

Вървя си аз… или историята на една риба

Вървя си аз и що да видя буса идва
Започвам аз да бягам, търча както козел търчал е нивга

Летя летя… летяяяя без колааааата
Бързам, бързам, затваааааря се вратааааата

Кой номер е това, госпожо бързам аз да кажа
148 бе говедо, отвръща тролчето на стража

Тикай тикай, блъскай, бутай, ръгай
Тялото си триизмерно нямаш избор – пъхай

Сваляй бързо очилата свои тъй блестящи
Вади веднага паричките във джобчето дрънчащи

Мама ми купи днеска нова книжка със картинки
Дядо ми даде вчера цяла кесийка със стотинки

КВИ СА ТИЯ ДРЕБНИ БЕ ГОВЕДО МАЗНО
Това са моите парички бе, момиче-контрольорке снажно

МАНИ ТЕЗ БОКЛУЦИ ГАДНИ, КАРТА СВОЯ НЯМАШ ЛИ
Каква карта, бе госпожо, парите мои тебе не устройват ли?

И тъй започва се пътуването надалеееееече
Очилата ми се счупиха, душата ми – опеееече

Контрольорката-анорексичка свое царсвто с меча брани
Гледа тя родината си славна от билетчета и глоби да захрани…

Изкашлях си душата

Тъмна дупка пак във мене зее
Черна птица без крила от нейде пее

Седя си аз и взирам се във махалата
По дяволите, кашлям, кашлям и изкашлях си душата

Отдоле пак се чува злобний рев съседски
Отгоре пък бучи купон – тече живота светски

И вместо и аз тъй диво, лудо да кофея
Седя си аз във банята и в мръсното каналче блея

Ах, зла участ нечовешка,
Тъй гадна ти пак зяпаш ме остреща

Не знам дали от туй е, че миришат ми краката
Ала кашлям кашлям и изкашлях си душата

Ето падна тя във мивката ми стара
Дебела храчка, колкот пачка, спечелена на свара

Ей да му се не види, що не пия аз витамините си свои
С надежди те даряват ме, лекуват и поддържат човешките устОи.

Тъмна тъмна пак и днеска е земята
Кашлям, кашлям аз, изкашлях си душата…

Claritine на някаква си –pharma рулз! Помага при кашлица…

Hellfly

Ако музиката на хората е попът и рокът, музиката на ангелите е класическата, а музиката на дяволите и демоните е метълът, то каква ли е музиката на животните?
Ако музиката на кенгурутата е да речем техното (заради безсмисленото подскачане), а музиката на крокодилите е трансът (заради надрусаните погледи), а музиката на акулите е тишината (понеже те не могат да чуват), то каква ли е музиката на мухата?!

Имало едно време една муха. Тя била много симпатична, но и талантлива. Летяла си, летяла си и откривала нови и нови измерения от света, помагайки на своята раса – мухите!
Тя била толкова талантлива, че един ден нацелила входа на ада… Повъртяла се, повъртяла се и решила да влезе да види какво има вътре. Минала под табелата на Данте, оставила надеждата си на входа и влетяла в Предверието…

Тъй като обаче мухата вече нямала никаква надежда, то тя се депресирала и паднала на земята. Свила крила, притворила очи и изпъшкала отчаяно.
По едно време обаче на мухата й станало тъпо и решила, че ако продължи да си лежи на входа на ада ще умре…
Станала, поизтупала се и тръгнала да разглежда ада. Гледала тук, гледала там, по някое време огладняла и си хрупнала малко от месцето на един изстрадал грешник.

Грешникът я напсувал и я изкъртил с десницата си.
Горката муха била счупена, но се поокопитила набързо и решила да си тръгне най-после от ада.
Върнала се на входа, взела си надеждата и заминала обратно към света на хората… и мухите.

По едно време, както си пиша аз този текст, гледам на прозореца една муха… Погледна ме тя така виновно, пристъпи плахо с крачета напред и полетя из стаята. Въртя се, въртя се и по едно време падна и умря.

Тази муха се отказа от надеждата си, после пак си я върна и накрая умря.

Надеждата умира последна.
Надеждата умира.
Надеждата.

Така и не узнах каква музика слушат мухите…


Sanguinis

Постоянна връзка Вашият коментар

Нашите тухли

юни 25, 2009 at 8:01 pm (Нашите тухли) (, , , , , , , , , , )

Нашите текстове демек. 🙂 Това са всички творения, които нападнатите ни от интензивни творчески пристъпи болни мозъци ще измислят през десетилетията, що идат… Т.е. когато ни доскучее, може да пускаме по едно от тези Божи наказания върху невинните съзнания на нашите читатели. Всъщност текстовете, които ще сложим първи тук, са наистина креативни и интересни (което е голяма част от идеята). Авторът засега е само един  – Sanguinis (от форума), този вулкан от творческа енергия 😀 Част от текстовете ще бъдат на английски и на немски, ако някой иска, може и на китайски (не обещаваме, че ще има популярност, но затова пък може да се окаже интересно за гледане 😀 ) По някое време ще прибавим и видео, за да усетите напълно магията на poetry slam. Приятно четене! 🙂

Wasser

Wasser. Was? Wasser – Was-ser. Wasser. Wie würde es sein, wenn ich Wasser wäre? Doch, ich bin Wasser. Im Wasser erschien ich auf dieser Welt. Aus Wasser wurde ich geboren, aus Wasser bin ich. Im Wasser lebe ich. Warum denn? Ich lebe doch auf einem festen Landstück! Dies aber schwimmt im Ozean, im Wasser.

Ich lebe… und die Zeit fließt. Wie Sand? Nein, wie Wasser. Die anderen Menschen sind auch Wasser. Sie leben, dann sterben sie. Der Regen fällt, dann verlässt er den Boden und geht hoch in den Himmel. Das Wasser wird Wolken. Die Menschen auch. Ein Teil des Wassers bleibt im Boden, ein Teil der Menschen leider auch. Sehen sie jetzt wie wässrig wir sind? Nicht nur wir sind aber Wasser, alles ist Wasser.

Ich lebe, ich atme. Das Wasser lebt, der Wind weht, es atmet. Das Meer ist groß, der Wind ist stark, das Meer atmet. Ich bin auf einer Segeljacht. Der Wind ist fast gegen mich. Die Wellen auch. Damit ich segle, muss ich die Wellen reiten. Ein kleiner Schritt nach oben, gegen den Wind, dann überspringe ich die Welle und das Boot lässt den Wind entwischen. Ein kleiner Schritt nach unten auf den Wind und schon ist der Schwung vorbei.

Die Wellen sind wie schwebende Gebirge. Damit man am besten segelt, muss man auf ihren Spitzen bleiben. Man segelt aber kaum auf den Wellen, man segelt fast immer gegen sie. Der Weg, auf dem man bleiben muss, um die besste Geschwindigkeit zu erreichen, ist immer sehr schmal.

Ich fragte einmal einen alten Seemann: „Wie kann man so etwas lernen? Wie viel Zeit braucht man?“ Und was sagte er mir darauf: „Einigen reichen 10 Minuten, um das alles zu fühlen, andere verbringen ihr ganzes Leben im Meer und können es nie begreifen.“

Ist denn unser Leben auf der Erde nicht wie eine Seereise? Niemand wird geboren mit dem Wissen, wie er leben soll, doch es gibt manche , die ihr ganzes Leben lang nie richtig leben können…

Ach, dieser Text klingt eigentlich „vertieft“. Einen philosophischen Roman wollte ich doch nicht verfassen, aber meine gedanken gossen sich auf die Blätter wie Wasser aus einem gestürzten Glas. Die Frage nach dem Sinn des Lebens bewegt uns alle. Blöde Menschen!
Wir sind doch einfach 75% Wasser. Genau wie die Gurken. Also, am Ende bleiben wir einfach nur Gurken…

Явор Стаменов

Серията от големия град:

Параноя

Участеното дишане на Свилен отекваше все повече и повече в собствените му уши. Потта се стичаше по лицето му, а широко отворените му очи, зелени на цвят, в момента с малки, стеснени от адреналина зеници, се взираха трескаво в пространството напред по улицата.

Свилен все още стискаше куфарчето си и бягаше през глава като гламав.
В един злощастен момент обаче, кракът му срещна едно младо и висококачествено варненско паве в резултат от което асфалтът получи страстна целувка…
Куфарчето се отвори… листите се разхвърчаха…
Свилен се обърна по гръб и запълзя заднешком.
-СТОЙ ДАЛЕЧ ОТ МЕН! М-МАХНИ СЕ!!!!
Жената, вървяща бавно към него се усмихваше зловещо. Имаше дълги, прави мастиленочерни коси, бяла гладка кожа и дълбоки, пълни с мистерия очи… Носеше късо дамско кожено яке и черни прилепнали джинси.
Свилен погледна за миг жената право в очите и изпадна в истерия… хвана светкавично куфарчето с останалите листи, оставяйки разпиляните навън на произвола на вятъра, и полетя напред по посока дома си…

Утринното слънце вече галеше покривите на изпълнените с изкуство квартали на бившата социалистическа морска столица на България. Свилен беше притихнал и вървеше замислен, но спокоен по булевард Варненчик… Не бързаше за работа, имаше още половин час. Беше се лишил и от уединението в градския автобус – времето навън не беше за изпускане и сутрешна разходка пеша беше привлекателна идея за мнозина.
Скоро щеше да прикове погледа си върху голямата офис сграда на Express Bank, където работеше… Преди нея обаче нещо друго привлече вниманието му…

Обувките…

Има кал отпред… по дяволите шибания дъжд! Ако се наведа да я изчистя ще си намачкам панталона… а едно копче от ризата се разкопча… по дяволите ще закъснея, по дяволите не съм си платил тока… *цензура*

Свилен бягаше задъхан през площада пред офиса на банката… зад него бе жената.
Влезе в банката… сви по коридора, качи се в асансьора, слезе от асансьора, сви наляво, сви надясно, сви наляво, сви надясно, стига врата, отвори я, влезе през нея, излезе в друг коридор, премина го, сви наляво, отвори една врата, влезе в кабинета си…

Жената го чакаше на бюрото му.

-ТИ! Кога ще ме оставиш на мира!
-Когато си купиш новия Golf.
-Новият…
-Когато си изгладиш ризите…
-Ризите…
-Когато не ти викат за забавен доклад…
-Викане… ВИКАНЕ! МАХАЙ СЕ!

Свилен дотърча до бюрото, блъсна жената от стола, извади от джоба си ловна пушка – двуцевка и застреля жената… Тя се прикова върху двойния стъклопакет на прозореца, усмихна се и изстена за последно…

Свилен прибра пушката в портфейла си, наля си вода и отиде да си вземе кафе…

Жената се казваше Ноя. Свилен търсеше Пара.

Стрес

Сутрин утрин утрин утрин утрин утрин утрин
От Стрес стрес стрес стрес стрес стрес стрес стрес
На Стреш стреш стреш стреш стреш стреш стреш стреш
Ще спреш ли спреш ли спреш ли спреш ли спреш ли спреш ли
Грешни грешни грешни грешни грешни грешни грешни грешни грешни
Ми ни ни ни ни ни ни ни ни ни ни ни ни ни ни ни ни ни ни ни ни ни ни ни ни
Човече вече вече вече вече вече вече вече вече вече вече вече вече вече вече вече
Вечер чер чер чер чер чер чер чер чер чер чер чер чер чер чер чер чер чер чер чер чер

(чете се и вертикално)

Шизофрения

Шизо – Ши-та-на-би-я –- зо-що-то-ме-дра-зниш
Фре – фре-стъ-пник
Ни-ама-да-ме-лъ-жеш-ти-ме-не
Я-сно-ли-ти-е!

Саламура

Саламурата е хубаво нещо, хем салам, хем с мура.
Каква мура?

-Байкушева мура. Мурата на Байкуш демек.

-Мура Трио, мурата на Триo демек

-Мура Сандвич – Сандвич със салам. Салам! Сала-мура! Салам и Мура, мура и салам, значи тази мура ще да е !

Саламурата е мура сандвич със салам!

Затова й казвайте Мурсалам, което на узбекистански значи

МОЙ САЛАМ! МОЯ Е! НЕ Е ТВОЙ! АКО БЕШЕ ТВОЙ ЩЯХ ДА ТИ ГО ВЗЕМА! АМА НЯМА ДА МИ ГО ВЗЕМЕШ ТИ ОТ МЕН ЩОТО Е МОЙ!

От кой град сте?

-От Виена…

-Essen Sie doch Käse!

Романтика!

Романтиката е хубаво нещо.
Има в себе си много неща!
Първо – ром, кой не обича ром
Второ, Рома – кой не обича Рома!
Трето – Роман – кой не е чел поне един
Четвърто – Романт – е тва не го знам кво е
Пето – Романти – един романт -> трима романти
Шесто – Романтик – еххх колко много обичам розите!
Седмо – Романтика – тика тика тика тика тика тика романт!

Идиот!

Иди
Иди си
Иди си от
И ти си идиот
Иси ди от
Иди си бе
Иди си ще ти дам бакшиш!
Бака на японски значи идиот
Шиш на български значи, че си идиот.
Шиш кебап, значи че си дебел идиот!
Може да си слаб, ама пак да си дебел идиот!
Как не го разбра това бе?
Идиот!

Иван обърна скарата и се потупа по шкембето! Повика жена си, тя хапна от шиша и Иван й каза, че е бака.
-Баба?
-Не бе, БА-КА. Бака, Митко знае японски! Бака!
-Една бака зеле, даммм разбирам, тия японци не били толко сложни!
-Те са идиоти! Четат си книгите наобратно!
-Хахаххаха една бака идиоти са! Дай кюфте!
-На!
-Заповядай са казва бе, простак!
-Проста си ти!
-Идиот!

Идиш… от… село… у големи… град…
Иди си… на … село… там бъди… идиот….
Оттттттттттттт

Кюфтето изгоря!

-Идиот…

Когато бях малък!

Когато бях малък, носех очила!
И сега нося.
Когато бях малък другите деца ми чупеха очилата.
Сега сам си ги чупя.
Когато бях малък с другите деца се биехме… или те ме биеха… ама после и аз тях.
Сега сам се бия. Бия се по главата докато мисля, бия се по краката докато ходя, бия се по ръцете докато ям, бия се по устата докато говоря…

Когато бях малък, играех с играчки – с колички и войници.
Сега играчките си играят с мене. Искам да си купя яхта, е не е кола ама пак е возило.
Ако ме срешне някой разярен войник, сигурно ще ме убие, още повече ако е полицай, да не говорим пък ако е българин!

Когато бях малък, играех на криеница…
И сега играя на криеница, крия се от мене си!
Когато бях малък, мама ми четеше книжка.
Сега те мене ме четат, да не ми мислите, че аз тях ги чета!

Когато бях малък имах, трябваше да се прибирам в осем.
Сега трябва да се прибирам в десет!
Когато порасна с още една година, не трябва да се прибирам!
Кой ще ме накара!

Когато бях малък, носех дрехи!
Сега те мене ме носят!
Когато бях малък брат ми си играеше с мене.
Сега той си играе със себе си.

Когато бях малък, гледах детски филмчета.
Сега не ги гледам. Не че не са ми интересни, ама какво ще си помислят всички, ако им кажа че гледам Сънчо! Така е гледам Сънчо!

Когато бях малък слушах детски песнички.
Сега слушам възрастни песнички, че бая са стари те, има някои чак от 60-те!

Когато бях малък…

А сега съм на 17.

Постоянна връзка 2 коментара

Оценяване

юни 19, 2009 at 9:03 pm (Основна информация) (, )

Poetry_SlamКакто казахме, оценяването става от публиката, а не от жури.

В родината на poetry slam-а тази роля бива поета от петчленно жури, съставено от хора от публиката. Те дават оценки от 1 до 10 и, както казва Боб Холман, поет от щатите, „Едно е за стихотворение, което никога не е трябвало да бъде писано, а 10 е за стихотворение, което довежда всички в залата до спонтанен оргазъм.“ Най – високата и най – ниска оценки се зачеркват, за да се предотвратят последиците от предубедено оценяване. Членовете на журито трябва да внимават както за съдържанието на текста, така и за начина, по който е представен, както и да останат верни на собствените си критерии.

Преди началото на надпреварата членовете на журито могат да се представят или да бъдат представени. При изискване от участниците говорителите могат да задължат журито да аргументира оценките си. Големи разлики при оценяването на журито и възприемането на текста от публиката могат да станат повод за дискусии – по нашенски караници стил „съдията пе*ераст!“.

В Германия са се развили алтернативни начини на оценяване, по които оценяването става от цялата публика. Един от тях, например, е оценяването по сила и/или продължителност на аплодисментите. Други са вдигане на рози, които след това се преброяват, или бележки, на които всеки записва имената на участниците, които  според него трябва да заемат първите три места. На практика оценяването може да стане както ви харесва, стига да имате достатъчно въображение.

 

Постоянна връзка Вашият коментар

Начин на провеждане

юни 13, 2009 at 10:17 pm (Основна информация) (, , )

39411_94f312fbbfОсобеното при poetry slam-ът е, че отделните участници се съзтеават помежду си. Този аспект на конкурса служи, за да може да се въвлече публиката в ставащото, тъй като именно тя избира победителя. Освен това съзтезанието е ефективен метод за млади поети, които искат да получат директен фийдбек от публиката. Този фийдбек трябва да служи за подобряване на собствените текстове и начина на представяне, а не да става повод за лични отмъщения.

Правила

Въпреки че организаторите на подобен тип състезания имат свободата да ги организират така, че да отговарят на собствените им желания, има някои основни правила, които е добре да се спазват:                      

1. Текстовете, които се представят пред публиката, трябва да бъдат написани собственоръчно и да бъдат представени в рамките на най – често 5,6 или 7 минути. Ако тези времеви рамки не се спазят, следват санкции като намаляване на точките или отнемане на микрофона.

2. Позволено е всичко, което може да се постигне с глас и тяло. Позволено е използването на предмети на сцената като тези предмети са позволени за всички участници. Костюми и реквизити, като например водни пистолети са забранени, освен на специален тип сламове, наречени Prop Slams.

3. Оценяването на текстовете става от публиката.

Постоянна връзка Вашият коментар

А сега малко история…

юни 13, 2009 at 8:30 pm (Основна информация) (, , , )

Poetry Slam е създаден от перформънс-поетът Марк Кели Смит в Чикаго през  ноември, 1984 година. Марк смятал традиционните четения с маса и чаша вода върху нея за прекалено скучни и започнал да изразява поезията си по друг начин. През юли 1986 четенето се преместило в постоянния си дом в Чикаго – джаз клубът Green Mill. През 1990 се провел първия национален poetry slam конкурс във Форт Мейсън, Сан Франциско като участие взели отборът на Чикаго, Сан Франсиско и един поет от Ню Йорк. От 2008 година националният poetry slam конкурс се е разраснал и включва точно 80 отбора всяка година, като продължава цели пет дни. Въпреки че е американски по произход, slam-ът се е разпространил в много държави, като Германия, Канада, Швейцария, Франция, Австрия, Швеция, Непал, Великобритания, Австралия, Нова Зеландия, Чешката Република, Сараево, Босня, Южна Кореа, Македония, а скоро може би и в България. 😛

Постоянна връзка Вашият коментар

Що е то Poetry Slam?

юни 12, 2009 at 9:21 pm (Основна информация) ()

300_64486След като вече сте наясно с какво ще се занимава този блог, вероятно първия въпрос, на който трябва да отговоря, е:  „Що е то Poetry Slam?“ Това представлява състезание, на което поетите четат собствени (или, в някои случаи, чужди) текстове за определено време (обикновено не повече от няколко минути) и след това биват оценявани с оценка от 0 до 10. Важно е да се отбележи, че се оценява не само текста, но и самият начин на представяне. Оценяването става от предварително избрани членове на публиката.

Постоянна връзка Вашият коментар

Hello world!

юни 12, 2009 at 6:15 pm (Основна информация) ()

Здравейте!

Този блог е създаден за всички заинтересовани от така наречения Poetry Slam и всичко свързано с него. В следващите дни ще събирам и качвам полезна информация, клипчета и др. След това продължавам с редовно ъпдейтване, което ще включва всякакви интересни информации, свързани с темата. Това е първият ми блог, така че бъдете милостиви :). В крайна сметка целта ми е популяризиране на така наречения Poetry Slam у нас и евентуално създаване на клуб, организиране на конкурси и т.н. Очаквайте следващите публикации – обещавам да се постарая максимално и… приятно четене! 🙂

Постоянна връзка 2 коментара